Беше ден-Четвъртък:
 вън студено,но душите ни-огън,
телата се сливаха в едно.
 Но дойде онзи ден-Петък,
когато ти замина надалеко.
 Нямаше те дълго,а аз те чаках,
всеки ден по малко плачех,
 писах писма,но не ги изпращах-
не исках отговор,а теб-
 исках те мили,исках теб...
Но ти не дойде-
 ден,два,месец,година,цели 25...
и ти все още не идваш,
 все още те няма...
И помни сърцето ми само:
 беше ден-Четвъртък:
вън студено,но душите ни-огън,
 душите пламтяха,
телата се сливаха в едно...
      в една хармония......